Северният централен регион и северната част на Стара планина приютяват едно от най-малките, но и известни села в страната с името Маноя. Териториално населеното място е в пределите на община Дряново, която пък е ситуирана в габровска област. Високите хълмове и дълбоките долове заедно с деретата обуславят особеностите и разнообразието на релефа, а от общо 11 000 декара площ част от нея е заета от ливади и гористи местности. В Червената круша и Глушка – две от местностите на селото – текат малки водни ручеи. Такива има и на още няколко места и практически това са водните басейни, а няма голяма или по-малка пълноводна река. През лятото ручеите пресъхват, а Института по геофизика отбелязва на своята карта, че най-високата точка е с надморска височина от 580 метра. Пътят, който се явява свързващ пункт между село Соколово и град Килифарево, е основният участък, в който селището е разположено и тук в миналото живее предимно българско население.
В миналото наименованията на местностите в Маноя показват по категоричен начин, че първите жители са се занимавали в основни линии със скотовъдство. Множеството високи брястове се използват от водачите на овчи стада, които пладнуват тук по време на горещия ден. През 1915-та година и последните брястове са отсечени, а земеделието, пчеларството и някои други занаяти възникват по тези места на по-късен етап. Пшеница, овес, ръж, ечемик и царевица са сред най-отглежданите култури, като именно земеделската реколта осигурява прехрана за семействата. При това някои от тях успяват да продадат почти цялата си продукция и да спечелят големи парични суми. Парича е името на местност, която се нарича така именно поради високите доходи на населението. Има и още една местност в селото, която носи името Пъдарницата поради наличието на турски охранителен пост в разгара на османското робство. Винопроизводството е още един сектор, в който местните жители се проявяват на висота. По качество и количество можел да се мери само Лясковец, а отново местността Парича ражда най-хубавите лозови насаждения. Говори се, че хора чак от Калофер изминават разстоянието, за да си купят от хубавото вино. Пръв от Лясковец носи вино в местността човек с прякора бай Георги.
Природните условия и днес са подходящи в Маноя да се отглеждат някои от най-известните животни от типа домашни. Сред тях са овце, кози, прасета и крави. Дядо Маной се счита за пръв основател на селото, на което то е кръстено, иначе населеното място възниква като подходящ участък за живеене още преди четири века. По това време местността изобилства с гъсти гори, покриващи цялата околност. През седемнадесети век дяно Маной през една вечер тръгва към Горна Оряховица с намерението да продава волове. Загубва ги по пътя и поради гъстотата на горите и започва да обикаля местностите с надеждата да ги открие. Това се случва една привечер и тогава решава да се засели тук – по този начин се ражда селото. Освен него, идват да живеят и всичките му трима синове заедно със семействата си. Първата къща е построена в близост извора, където сега е домът на популярната фамилия Ченгови.
